Aug 24, 2007, 10:46 AM

Спести си думите

  Poetry
985 0 11
Спести си думите, напразно ги хабиш,
преди време се научих да не чувам,
отдавна в обратна посока вървиш,
на норми отречени спрях да робувам.
Днес е празник, но сам го празнувай,
налей си от спомените - празна бутилка,
в съня неспокоен недей ме целувай,
усети желанието с горчивата жилка.
Аз тръгнах, полазват, тягостни, тръпките,
годините минаха, бързащи край мен,
отеква в ушите ми ехото на стъпките,
припява остарял, някак странен рефрен
.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, така е -отново стара житейска истина в стих-"отдавна в обратна посока вървиш,на норми отречени спрях да робувам"! Хубаво си го казала,Ели! Безкомпромисна си! Поздрав!
  • Отново поздравления, Ели! И отново 6 от мен!
  • тъжно..
  • Браво!
  • Страхотен стих!
    "Днес е празник, но сам го празнувай,
    налей си от спомените - празна бутилка..." - а това най ми хареса!
    Поздрав!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...