29 jul 2007, 14:27

Спи градът 

  Poesía
1119 0 2
Спи градът и шепот ми напомня
за сладка утрин с мирис на роса...
тъй тебе вечно ще те помня,
с тъмните очи и с черната коса.

Една година с тебе поживяхме
и гледахме се с влюбени очи,
но с думи туй така и не споделихме...
сърцето ми със твойто да мълчи.

Една любов, уви - несподелена,
дочака залеза на утрешния ден,
заспа с града недородена,
във сладка утрин, в "гроб" студен.

(посветено на една несподелена любов)
От стихосбирката "По-бяла светлина" 1999

© Тодор Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??