Спи градът
Спи градът и шепот ми напомня
за сладка утрин с мирис на роса...
тъй тебе вечно ще те помня,
с тъмните очи и с черната коса.
Една година с тебе поживяхме
и гледахме се с влюбени очи,
но с думи туй така и не споделихме...
сърцето ми със твойто да мълчи.
Една любов, уви - несподелена,
дочака залеза на утрешния ден,
заспа с града недородена,
във сладка утрин, в "гроб" студен.
(посветено на една несподелена любов)
От стихосбирката "По-бяла светлина" 1999
за сладка утрин с мирис на роса...
тъй тебе вечно ще те помня,
с тъмните очи и с черната коса.
Една година с тебе поживяхме
и гледахме се с влюбени очи,
но с думи туй така и не споделихме...
сърцето ми със твойто да мълчи.
Една любов, уви - несподелена,
дочака залеза на утрешния ден,
заспа с града недородена,
във сладка утрин, в "гроб" студен.
(посветено на една несподелена любов)
От стихосбирката "По-бяла светлина" 1999
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тодор Василев Всички права запазени
