Jul 29, 2007, 2:27 PM

Спи градът 

  Poetry
1212 0 2
Спи градът и шепот ми напомня
за сладка утрин с мирис на роса...
тъй тебе вечно ще те помня,
с тъмните очи и с черната коса.
Една година с тебе поживяхме
и гледахме се с влюбени очи,
но с думи туй така и не споделихме...
сърцето ми със твойто да мълчи.
Една любов, уви - несподелена,
дочака залеза на утрешния ден,
заспа с града недородена,
във сладка утрин, в "гроб" студен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодор Василев All rights reserved.

Random works
: ??:??