30 jul 2008, 23:11

Спирала

  Poesía » Otra
834 0 11
Wendy

Ще се подложа на хипноза.
Ще изтрия
от мислите си всяка остра болка.
Ще се разтворя във леглото.
Ще се свия
в покоя на съня.
И колко
прекрасно ще е -
пак новородена -
без пориви, без чувства, без вина -
да тръгна безвъздушна по земята.
На чиста страница да начертая
спиралата на новия си път.
И после -
щом се слея със безкрая,
щом дните ми
отронят се и паднат
в един водовъртежен кръстопът,
да стигна до голямата награда -
откритието, че отново млада,
преодоляла земните прегради,
втъкала цветовете на дъгата
в косите си,
над земните неща ще засияя
и ще разпръсна мрака
без остатък.

Пък после...
нека дойде краят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...