Jul 30, 2008, 11:11 PM

Спирала

  Poetry » Other
829 0 11
Wendy

Ще се подложа на хипноза.
Ще изтрия
от мислите си всяка остра болка.
Ще се разтворя във леглото.
Ще се свия
в покоя на съня.
И колко
прекрасно ще е -
пак новородена -
без пориви, без чувства, без вина -
да тръгна безвъздушна по земята.
На чиста страница да начертая
спиралата на новия си път.
И после -
щом се слея със безкрая,
щом дните ми
отронят се и паднат
в един водовъртежен кръстопът,
да стигна до голямата награда -
откритието, че отново млада,
преодоляла земните прегради,
втъкала цветовете на дъгата
в косите си,
над земните неща ще засияя
и ще разпръсна мрака
без остатък.

Пък после...
нека дойде краят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...