22 nov 2021, 11:07  

Спираловидно 

  Poesía
932 15 36

Най-светлите ми чувства все са неми,

а думите се скитат из горите, 

на сънища трънящи, черно - бели,

танцуващи дълбоко зад очите.

 

Зад времето, което ни изплака,

зад паднали завеси, като рокли,

подгонваме се, литваме в мъглата,

приличаме на две листенца голи.

 

Премятаме се, спускаме в спирала,

ветрецът вял за кратко ни издига,

под нас тревата скоро е заспала,

в среднощното небе блести индиго.

 

Отпускаме се, падаме стремглаво,

върти ни милостта на нямо чувство.

И молим се, и вярваме тогава,

че падането също е изкуство.

 

 

 

 

https://youtu.be/-FM6KmpvfMk

 

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много ми хареса, Силве!
  • Благодаря! Хубав и слънчев ден!
  • Метафората на падането винаги е изкуство, но не всеки го признава, дори пред себе си. Кога ще разберем, че летежът ни към закономерния край прилича наистина на танца на едно листо и, че дърветата могат също да ни бъдат родители... Докосна ме философията на стихотворението ти, Силви! Прегръщам те!
  • Завъртя ме в спирала с този стих, Силвия !
    Поздрави за творбата !
  • Благодаря ти, Живко!
  • Хареса ми.
  • Благодаря Ви, Петре и Ирина!
  • Чудесно стихотворение със силно въздействащ край!
  • Ау помислих си, че съм закъснял Силве,... наистина , ''... и вярваме, че падането също е изкуство...' 'вярно казано
  • Благодаря Ви от сърце, Роси и Танче.
  • Браво, Силве!
  • Силве, магия си!
  • Благодаря, Мария!
  • Силвия, това беше само пример за това, че който търси под вола теле, винаги може да намери. Сигурна съм, че не си преписала превода, а само заглавието на стихотворението ми "Чувство" 😁 Шегувам се! Разбирам те, защото, когато писах стихотворението си, не бях и чувала за Теодор Щорм. Не съм си помислила, че мога да вдъхновя някого било със стихотворение, било с превод. И не очаквам да ме опровергаеш, дори и от учтивост. Нали трябва да казваме истината, а тя понякога боли 😁 Твоето стихотворение го оцених с чиста съвест, защото го смятам за добро.
  • Латинче, Вики, Иржи, Мария, Смут и Димитър Станчев, благодаря Ви ❤. Радват ме думите Ви. Благодаря за сърчицата.
    Мария, преводът ти го виждам го сега. Разбира се, всеки има право да се съмнява, ти също. Няма да правя дисекция, мисля, че каквото съм почувствала, съм го казала.
  • Зле е, когато няма с кого да споделиш падането, защото чувствата са неми. Хубаво пишеш.
  • Една спирала надолу, после една за нагоре - колелото на живота се върти Въпросът е винаги да знаем къде ни е мястото в момента.
    Хареса ми.
  • Силвия, под едно подобно стихотворение се "застраховаш" и казваш, че си написала това по-рано. Защо си толкова сигурна, че ще се хванат точно за това другото, а не за това например: https://otkrovenia.com/bg/prevodi/lyubovta-teodor-shtorm? Сигурно, защото номерът тук ще мине 😁. Това в случай, че някой реши да да търси "падащо теле" в моя роман, където и Алибей, и Критиците ми непрекъснато се упражняват в изкуството на падането. Пиша всичко това във връзка с последния актуален спор за взаимстването под друго произведение, в което и двете взехме участие. Оцених с 5 това стихотворение тук, защото е добре написано и с ефектна поанта, независимо от това дали е повлияно от някъде или от нещо, дори и да подозирам, че може да е повлияно от моя собствен превод, в което не съм сигурна. Римата чувство - изкуство е своего рода уникална, защото е единствената възможна точна, струва ми се. Но това не означава, че е плагиат. Бих искала да прочета повече такива "плагиати". Поздравления!
  • Забелязала ли си, Силве, че най- малките деца "знаят" как да падат- по леко, без да се нараняват, но големите..."падането също е изкуство", а аз казвам " по- скоро умението да се изправиш после и да полетиш отново.." Такъв е животът ни!
  • Светлите чувства трудно подлежат на вербализиране. Нека си останат неми, важното е, да са живи Поздрави!
  • "И молим се, и вярваме тогава,
    че падането също е изкуство."
    Докато вярваш, ще бъде!
  • Благодаря сърдечно, Влади, Иво, Кети, Меги, Пепи, Краси и Вале. Радва ме всеки отзив, бъдете здрави, приятели! Благодаря за любими. Слънчев и усмихнат ден на всички!
  • Изкуство е, Силве
  • "под нас тревата скоро е заспала,
    в среднощното небе блести индиго." , а "падането също е изкуство" - най-истинското Чудесен стих!
  • Поздравления!
  • "И молим се, и вярваме тогава,
    че падането също е изкуство."
    Силве...
  • Великолепен финал!
  • Прекрасно е!Това с листата ми напомни на една сцена от "Американски прелести"!Желая ти усмихнат ден
  • Изкусно поетично майсторство ни поднасяш, Силвия! Поздравления за таланта ти!
  • Георги, благодаря от сърце!
    Юри, не страдай, ще ти подаря един билет за цирк(ако си със зелена книжка) 🙂. Благодаря, че намина и ме усмихна.
    Мини, зарадва ме, благодаря. Прегръдки!
    Лиде, много хубаво си го казала, благодаря ти.
    Благодаря на всички!
  • Целият ни живот е изкуство - ту летим, ту падаме... От малки се научаваме да го живеем - някои по-добре, някои по-зле. Хареса ми.
  • Чудесно е, Силвия, сякаш и аз полетях над заспалата отдавна трева, чувствата, оставени в текста го правят още по близко до душата! Прегръдка!
  • Много е хубаво, Силве! 😊👍
    Щом падането също е изкуство,
    започвам тихомълком да пропадам!
    На дъното обзет от шесто чувство,
    години пред компютъра ще страдам!
  • Правилно - поезия е!
  • Благодаря ти, Надюш! Благодаря за любими. Слънчев ден!
  • Изкуство е, Силвенце, особено когато имаш крила.
Propuestas
: ??:??