Най-светлите ми чувства все са неми,
а думите се скитат из горите,
на сънища трънящи, черно - бели,
танцуващи дълбоко зад очите.
Зад времето, което ни изплака,
зад паднали завеси, като рокли,
подгонваме се, литваме в мъглата,
приличаме на две листенца голи.
Премятаме се, спускаме в спирала,
ветрецът вял за кратко ни издига,
под нас тревата скоро е заспала,
в среднощното небе блести индиго. ...