7 oct 2008, 13:05

Спирка 

  Poesía » De amor
482 0 5
 

            СПИРКА

 

 

Мигът очакван бързо се стопява.

Пристига без посока твоя влак.

Поспри за малко. Време не остава,

след миг поемаш шеметния бяг.

 

 

Ръцете ми са вечни коловози,

а ти си нежната посока в тях.

В очите ми боде дъхът на рози,

но без тебе вече ме е страх.

 

 

Повтаряш с болка същия маршрут.

Перонът цял пулсира в твоя ритъм.

До следващият влак. Във пек и в студ.

 

... Отиваш другаде.

                                     Защо - не питам.

 

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??