Oct 7, 2008, 1:05 PM

Спирка 

  Poetry » Love
517 0 5
СПИРКА
Мигът очакван бързо се стопява.
Пристига без посока твоя влак.
Поспри за малко. Време не остава,
след миг поемаш шеметния бяг.
Ръцете ми са вечни коловози,
а ти си нежната посока в тях.
В очите ми боде дъхът на рози,
но без тебе вече ме е страх.
Повтаряш с болка същия маршрут.
Перонът цял пулсира в твоя ритъм.
До следващият влак. Във пек и в студ. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??