СПИРКА
Мигът очакван бързо се стопява.
Пристига без посока твоя влак.
Поспри за малко. Време не остава,
след миг поемаш шеметния бяг.
Ръцете ми са вечни коловози,
а ти си нежната посока в тях.
В очите ми боде дъхът на рози,
но без тебе вече ме е страх.
Повтаряш с болка същия маршрут.
Перонът цял пулсира в твоя ритъм.
До следващият влак. Във пек и в студ.
... Отиваш другаде.
Защо - не питам.
© Мимо Николов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
