korsar (Мимо Николов)
526 155
Oct 7, 2008, 1:05 PM

Спирка 

  Poetry » Love
511 0 5
 

            СПИРКА

 

 

Мигът очакван бързо се стопява.

Пристига без посока твоя влак.

Поспри за малко. Време не остава,

след миг поемаш шеметния бяг.

 

 

Ръцете ми са вечни коловози,

а ти си нежната посока в тях.

В очите ми боде дъхът на рози,

но без тебе вече ме е страх.

 

 

Повтаряш с болка същия маршрут.

Перонът цял пулсира в твоя ритъм.

До следващият влак. Във пек и в студ.

 

... Отиваш другаде.

                                     Защо - не питам.

 

© Мимо Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??