Спирка
СПИРКА
Мигът очакван бързо се стопява.
Пристига без посока твоя влак.
Поспри за малко. Време не остава,
след миг поемаш шеметния бяг.
Ръцете ми са вечни коловози,
а ти си нежната посока в тях.
В очите ми боде дъхът на рози,
но без тебе вече ме е страх.
Повтаряш с болка същия маршрут.
Перонът цял пулсира в твоя ритъм.
До следващият влак. Във пек и в студ.
... Отиваш другаде.
Защо - не питам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
