Споделена любов
По улиците бавно ден след ден вървим,
слънчев лъч откраднем, за да продължим.
Но щом отново срещнем мъничко любов,
за миг преобразява живота ни суров.
И броим звездите в среднощното небе,
лъч надежда зрее във усмивки две.
За ръце се хванем, тръгваме, вървим,
любовта прекрасна, пак да споделим.
Животът в младостта ни бавничко пълзи,
а после се забързва, започва да горчи.
Спомени в душите, промъкват се в съня,
и чувствам как на пътя конеца изтъня.
По улиците бавно ден след ден вървим,
мисли най различни в себе си таим.
Срещнах се със хора потънали в захлас,
сякаш пролет цъфна, отново между нас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
