8 ene 2008, 9:28

Споделено 

  Poesía
852 0 9
Там, някъде сред многото усилия
да поразчистя своя път трънлив...
попаднах на това...
пред вас, като пред гилдия,
душата си да изповядам в стих.
И докато опитвах със пинсета
да вадя тръните от своята душа...
усетих нова рана във сърцето...
... усетих болката на вашите сърца.

Да подарим по малко обич на душите,
да стоплим мислите с приятен стих...
По-често да си казваме... Обичам те...
Е... аз го казвам в този миг.

© Наталия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??