Jan 8, 2008, 9:28 AM

Споделено

  Poetry
1.2K 0 9
Там, някъде сред многото усилия
да поразчистя своя път трънлив...
попаднах на това...
пред вас, като пред гилдия,
душата си да изповядам в стих.
И докато опитвах със пинсета
да вадя тръните от своята душа...
усетих нова рана във сърцето...
... усетих болката на вашите сърца.

Да подарим по малко обич на душите,
да стоплим мислите с приятен стих...
По-често да си казваме... Обичам те...
Е... аз го казвам в този миг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...