Jan 8, 2008, 9:28 AM

Споделено 

  Poetry
849 0 9
Там, някъде сред многото усилия
да поразчистя своя път трънлив...
попаднах на това...
пред вас, като пред гилдия,
душата си да изповядам в стих.
И докато опитвах със пинсета
да вадя тръните от своята душа...
усетих нова рана във сърцето...
... усетих болката на вашите сърца.

Да подарим по малко обич на душите,
да стоплим мислите с приятен стих...
По-често да си казваме... Обичам те...
Е... аз го казвам в този миг.

© Наталия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??