22 nov 2005, 20:28

Споделено

  Poesía
1.2K 0 1
             Ще изплача миналото на твоето рамо,
             ще се притисна силно -
                             слабостта си да скрия.
             Ще взема в шепи минали надежди,
             ще застана срещу вятъра -
                             да ги разпилее.

             Ще прибера във куфар старите спомени,
             за да не остане и следа от него.
             Ще го взема под мишница
                             като ученическа чанта,
             ще го захвърля в морето - 
                             да потъне завинаги.

             Ще си взема обратно усмивката истинаска,
             ще разтворя душата си само за тебе.
             Ще разгоря огъня,
                             който запали в сърцето ми -
             ще го поддържаме двамата, 
                             за да ни топли.

             Ще тръгна към тебе с попътния вятър, 
             ще нося в себе си лозунга на любовта ни.
             Обичай ме - нищо няма да крия от тебе
             и светофарът цял  живот ще ни свети зелено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво.Но миналото си е наше и ние сма такива днес благодарение на това, което ни се е случвало. Желая ти зелен светофар, както го казваш в стиха си!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...