22 nov 2005, 20:28

Споделено

  Poesía
1.2K 0 1
             Ще изплача миналото на твоето рамо,
             ще се притисна силно -
                             слабостта си да скрия.
             Ще взема в шепи минали надежди,
             ще застана срещу вятъра -
                             да ги разпилее.

             Ще прибера във куфар старите спомени,
             за да не остане и следа от него.
             Ще го взема под мишница
                             като ученическа чанта,
             ще го захвърля в морето - 
                             да потъне завинаги.

             Ще си взема обратно усмивката истинаска,
             ще разтворя душата си само за тебе.
             Ще разгоря огъня,
                             който запали в сърцето ми -
             ще го поддържаме двамата, 
                             за да ни топли.

             Ще тръгна към тебе с попътния вятър, 
             ще нося в себе си лозунга на любовта ни.
             Обичай ме - нищо няма да крия от тебе
             и светофарът цял  живот ще ни свети зелено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво.Но миналото си е наше и ние сма такива днес благодарение на това, което ни се е случвало. Желая ти зелен светофар, както го казваш в стиха си!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...