22.11.2005 г., 20:28

Споделено

1.1K 0 1
             Ще изплача миналото на твоето рамо,
             ще се притисна силно -
                             слабостта си да скрия.
             Ще взема в шепи минали надежди,
             ще застана срещу вятъра -
                             да ги разпилее.

             Ще прибера във куфар старите спомени,
             за да не остане и следа от него.
             Ще го взема под мишница
                             като ученическа чанта,
             ще го захвърля в морето - 
                             да потъне завинаги.

             Ще си взема обратно усмивката истинаска,
             ще разтворя душата си само за тебе.
             Ще разгоря огъня,
                             който запали в сърцето ми -
             ще го поддържаме двамата, 
                             за да ни топли.

             Ще тръгна към тебе с попътния вятър, 
             ще нося в себе си лозунга на любовта ни.
             Обичай ме - нищо няма да крия от тебе
             и светофарът цял  живот ще ни свети зелено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво.Но миналото си е наше и ние сма такива днес благодарение на това, което ни се е случвало. Желая ти зелен светофар, както го казваш в стиха си!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...