Nov 22, 2005, 8:28 PM

Споделено

  Poetry
1.2K 0 1
             Ще изплача миналото на твоето рамо,
             ще се притисна силно -
                             слабостта си да скрия.
             Ще взема в шепи минали надежди,
             ще застана срещу вятъра -
                             да ги разпилее.

             Ще прибера във куфар старите спомени,
             за да не остане и следа от него.
             Ще го взема под мишница
                             като ученическа чанта,
             ще го захвърля в морето - 
                             да потъне завинаги.

             Ще си взема обратно усмивката истинаска,
             ще разтворя душата си само за тебе.
             Ще разгоря огъня,
                             който запали в сърцето ми -
             ще го поддържаме двамата, 
                             за да ни топли.

             Ще тръгна към тебе с попътния вятър, 
             ще нося в себе си лозунга на любовта ни.
             Обичай ме - нищо няма да крия от тебе
             и светофарът цял  живот ще ни свети зелено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво.Но миналото си е наше и ние сма такива днес благодарение на това, което ни се е случвало. Желая ти зелен светофар, както го казваш в стиха си!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...