22 нояб. 2005 г., 20:28

Споделено

1.2K 0 1
             Ще изплача миналото на твоето рамо,
             ще се притисна силно -
                             слабостта си да скрия.
             Ще взема в шепи минали надежди,
             ще застана срещу вятъра -
                             да ги разпилее.

             Ще прибера във куфар старите спомени,
             за да не остане и следа от него.
             Ще го взема под мишница
                             като ученическа чанта,
             ще го захвърля в морето - 
                             да потъне завинаги.

             Ще си взема обратно усмивката истинаска,
             ще разтворя душата си само за тебе.
             Ще разгоря огъня,
                             който запали в сърцето ми -
             ще го поддържаме двамата, 
                             за да ни топли.

             Ще тръгна към тебе с попътния вятър, 
             ще нося в себе си лозунга на любовта ни.
             Обичай ме - нищо няма да крия от тебе
             и светофарът цял  живот ще ни свети зелено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво.Но миналото си е наше и ние сма такива днес благодарение на това, което ни се е случвало. Желая ти зелен светофар, както го казваш в стиха си!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...