28 sept 2015, 23:53

Споделено

  Poesía
1.2K 0 2

                Споделено

 

Сърцето и душата ми те искат!

Копнеят и нашепват Те с любов.

Послание ти пращат по звездите:

- Ела и ме вземи за полет нов!

 

Сънувам те в прегръдките си нежни.

Луната се облече в ореол.

Разлива се по устните ми свежест,

гърдите ми въздъхват - вопъл... стон.

 

Магия ли е?! Нека ме омае!

Вълшебство ли е, блян, мечта?!

Каквото и да е, ухае...

на споделена пролет, с дъхави цветя.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...