28 sept 2015, 23:53

Споделено

  Poesía
1.2K 0 2

                Споделено

 

Сърцето и душата ми те искат!

Копнеят и нашепват Те с любов.

Послание ти пращат по звездите:

- Ела и ме вземи за полет нов!

 

Сънувам те в прегръдките си нежни.

Луната се облече в ореол.

Разлива се по устните ми свежест,

гърдите ми въздъхват - вопъл... стон.

 

Магия ли е?! Нека ме омае!

Вълшебство ли е, блян, мечта?!

Каквото и да е, ухае...

на споделена пролет, с дъхави цветя.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...