Sep 28, 2015, 11:53 PM

Споделено

  Poetry
1.2K 0 2

                Споделено

 

Сърцето и душата ми те искат!

Копнеят и нашепват Те с любов.

Послание ти пращат по звездите:

- Ела и ме вземи за полет нов!

 

Сънувам те в прегръдките си нежни.

Луната се облече в ореол.

Разлива се по устните ми свежест,

гърдите ми въздъхват - вопъл... стон.

 

Магия ли е?! Нека ме омае!

Вълшебство ли е, блян, мечта?!

Каквото и да е, ухае...

на споделена пролет, с дъхави цветя.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...