Душата ранена търси покой,
скитаща се по пристани грешни.
Кой ще разбере този вътрешен вой
и притихне в страданията днешни…
Къде се загубиха усмивките ярки,
гласовете звънливи, трептящи…
Тягостно мълчание дебне без ласки,
върху лицата печални…
Ако усещаш краят тъй близо
и сърцето ти от болка крещи,
сподели ми душата си “мило”
или по своят път сам поеми.