Сподели ми
Душата ранена търси покой,
скитаща се по пристани грешни.
Кой ще разбере този вътрешен вой
и притихне в страданията днешни…
Къде се загубиха усмивките ярки,
гласовете звънливи, трептящи…
Тягостно мълчание дебне без ласки,
върху лицата печални…
Ако усещаш краят тъй близо
и сърцето ти от болка крещи,
сподели ми душата си “мило”
или по своят път сам поеми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Курдова Всички права запазени
