Споко

Poesía

294 2 3

Вие спокойни си стойте -
аз продължавам.
За мен не се безпокойте,
да не ви натъжавам!

Обичате вие комфорта -
подарявам ви и своя.
Избирам дискомфорта
категорично пред застоя.

Напред не ме търсете -
аз отивам нависоко.
Липсвам ли ви се сетите
за думичката "споко".

Не мога аз така спокоен -
отвътре ми гори.
Избирам хоризонта зноен,
там човек твори.

Сбогом, няма да съм с вас
в следващата обиколка.
Вие гледайте в захлас
как изгаря друг от болка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Миро,човекът е роден за зрител...
Пред кладата на истинска обител!

2025-05-27T20:26:44+03:00
Miro_Кrastev (Мирослав Кръстев)

Разбрах те кристално ясно, Ани. Благодаря ти за отношението към творчеството ми! 😀

2025-05-27T17:49:26+03:00
AnabeII (Анахид Демирова)

Когато човек види труп, казват.. естествена реакция на организма е да повърне, автоматично и без умисъл, просто... физическа непоносимост. Макар, че според мен рядко има физическа реакция, без първо-психическата. Същото е и с болката. Хората се свързват с друг, чрез болка или любов. Зависи с кое от двете са по напълнени. Ако нормален човек, види болка в друг, някак непременно тя се отразява в него и за секунди докосва онова място в него, наречено човещина, което също е наранено от без такава от други. И няма начин... просто.... няма начин да го подмине. Подминават тези... които в онова място нямат ни, болка, ни любов, ни нищо. А болката.. тя принципно говори много. Но ти май не си я чул. За да те боли от нещо.. то едва ли те боли без причина и едва ли тази болка е от днес и сега само. А щом теб те боли, е много вероятно и друг някой да го боли.. защото нищо и никой не е само тук, днес и сега.. Не знам дали ме разбра.. Може би и.. не е важно.

2025-05-27T13:00:11+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0