27.05.2025 г., 12:39

Споко

291 2 3

Вие спокойни си стойте -
аз продължавам.
За мен не се безпокойте,
да не ви натъжавам!

 

Обичате вие комфорта -
подарявам ви и своя.
Избирам дискомфорта
категорично пред застоя.

 

Напред не ме търсете -
аз отивам нависоко.
Липсвам ли ви се сетите
за думичката "споко".

 

Не мога аз така спокоен -
отвътре ми гори.
Избирам хоризонта зноен,
там човек твори.

 

Сбогом, няма да съм с вас
в следващата обиколка.
Вие гледайте в захлас
как изгаря друг от болка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миро,човекът е роден за зрител...
    Пред кладата на истинска обител!
  • Разбрах те кристално ясно, Ани. Благодаря ти за отношението към творчеството ми! 😀
  • Когато човек види труп, казват.. естествена реакция на организма е да повърне, автоматично и без умисъл, просто... физическа непоносимост. Макар, че според мен рядко има физическа реакция, без първо-психическата. Същото е и с болката. Хората се свързват с друг, чрез болка или любов. Зависи с кое от двете са по напълнени. Ако нормален човек, види болка в друг, някак непременно тя се отразява в него и за секунди докосва онова място в него, наречено човещина, което също е наранено от без такава от други. И няма начин... просто.... няма начин да го подмине. Подминават тези... които в онова място нямат ни, болка, ни любов, ни нищо. А болката.. тя принципно говори много. Но ти май не си я чул. За да те боли от нещо.. то едва ли те боли без причина и едва ли тази болка е от днес и сега само. А щом теб те боли, е много вероятно и друг някой да го боли.. защото нищо и никой не е само тук, днес и сега.. Не знам дали ме разбра.. Може би и.. не е важно.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...