Споко

Poetry

292 2 3

Вие спокойни си стойте -
аз продължавам.
За мен не се безпокойте,
да не ви натъжавам!

Обичате вие комфорта -
подарявам ви и своя.
Избирам дискомфорта
категорично пред застоя.

Напред не ме търсете -
аз отивам нависоко.
Липсвам ли ви се сетите
за думичката "споко".

Не мога аз така спокоен -
отвътре ми гори.
Избирам хоризонта зноен,
там човек твори.

Сбогом, няма да съм с вас
в следващата обиколка.
Вие гледайте в захлас
как изгаря друг от болка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Миро,човекът е роден за зрител...
Пред кладата на истинска обител!

2025-05-27T20:26:44+03:00
Miro_Кrastev (Мирослав Кръстев)

Разбрах те кристално ясно, Ани. Благодаря ти за отношението към творчеството ми! 😀

2025-05-27T17:49:26+03:00
AnabeII (Анахид Демирова)

Когато човек види труп, казват.. естествена реакция на организма е да повърне, автоматично и без умисъл, просто... физическа непоносимост. Макар, че според мен рядко има физическа реакция, без първо-психическата. Същото е и с болката. Хората се свързват с друг, чрез болка или любов. Зависи с кое от двете са по напълнени. Ако нормален човек, види болка в друг, някак непременно тя се отразява в него и за секунди докосва онова място в него, наречено човещина, което също е наранено от без такава от други. И няма начин... просто.... няма начин да го подмине. Подминават тези... които в онова място нямат ни, болка, ни любов, ни нищо. А болката.. тя принципно говори много. Но ти май не си я чул. За да те боли от нещо.. то едва ли те боли без причина и едва ли тази болка е от днес и сега само. А щом теб те боли, е много вероятно и друг някой да го боли.. защото нищо и никой не е само тук, днес и сега.. Не знам дали ме разбра.. Може би и.. не е важно.

2025-05-27T13:00:11+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0