3 sept 2012, 20:54

Сполука

  Poesía » Civil
911 1 12
Сполука

Заминахме сполуката да гоним...
Оставихме на майките си клети
модерните безжични телефони
и симките по старите тапети

и стрък надежда жилава, прорасла
през тръна, пуснал корен във сърцето,
че слънцето, което тук угасва,
там, в края чужд, изгрява за детето!

ЧЕСТИТА 80 ГОДИШНИНА, МАЙКО!!!
ОБИЧАМ ТЕ!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви,приятели!
  • Петя, радвам се да те прочета отново! Винаги си искрена.
  • Съкровен стих...Щастлива майка - с такава дъщеря.
    Да ти е жива и здрава, Пети!
  • Сърдечно,топло и красиво посвещение,което единствено майката заслужава.Тя е тази дето все редом до децата си застава,независимо къде , кога и как са сгрешили, или пък са постигнали успех.Поздрав!
  • !!!*

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...