Sep 3, 2012, 8:54 PM

Сполука

  Poetry » Civic
913 1 12
Сполука

Заминахме сполуката да гоним...
Оставихме на майките си клети
модерните безжични телефони
и симките по старите тапети

и стрък надежда жилава, прорасла
през тръна, пуснал корен във сърцето,
че слънцето, което тук угасва,
там, в края чужд, изгрява за детето!

ЧЕСТИТА 80 ГОДИШНИНА, МАЙКО!!!
ОБИЧАМ ТЕ!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви,приятели!
  • Петя, радвам се да те прочета отново! Винаги си искрена.
  • Съкровен стих...Щастлива майка - с такава дъщеря.
    Да ти е жива и здрава, Пети!
  • Сърдечно,топло и красиво посвещение,което единствено майката заслужава.Тя е тази дето все редом до децата си застава,независимо къде , кога и как са сгрешили, или пък са постигнали успех.Поздрав!
  • !!!*

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...