Sep 3, 2012, 8:54 PM

Сполука

  Poetry » Civic
909 1 12
Сполука

Заминахме сполуката да гоним...
Оставихме на майките си клети
модерните безжични телефони
и симките по старите тапети

и стрък надежда жилава, прорасла
през тръна, пуснал корен във сърцето,
че слънцето, което тук угасва,
там, в края чужд, изгрява за детето!

ЧЕСТИТА 80 ГОДИШНИНА, МАЙКО!!!
ОБИЧАМ ТЕ!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви,приятели!
  • Петя, радвам се да те прочета отново! Винаги си искрена.
  • Съкровен стих...Щастлива майка - с такава дъщеря.
    Да ти е жива и здрава, Пети!
  • Сърдечно,топло и красиво посвещение,което единствено майката заслужава.Тя е тази дето все редом до децата си застава,независимо къде , кога и как са сгрешили, или пък са постигнали успех.Поздрав!
  • !!!*

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...