3 сент. 2012 г., 20:54

Сполука

912 1 12
Сполука

Заминахме сполуката да гоним...
Оставихме на майките си клети
модерните безжични телефони
и симките по старите тапети

и стрък надежда жилава, прорасла
през тръна, пуснал корен във сърцето,
че слънцето, което тук угасва,
там, в края чужд, изгрява за детето!

ЧЕСТИТА 80 ГОДИШНИНА, МАЙКО!!!
ОБИЧАМ ТЕ!  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви,приятели!
  • Петя, радвам се да те прочета отново! Винаги си искрена.
  • Съкровен стих...Щастлива майка - с такава дъщеря.
    Да ти е жива и здрава, Пети!
  • Сърдечно,топло и красиво посвещение,което единствено майката заслужава.Тя е тази дето все редом до децата си застава,независимо къде , кога и как са сгрешили, или пък са постигнали успех.Поздрав!
  • !!!*

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...