3.09.2012 г., 20:54

Сполука

906 1 12
Сполука

Заминахме сполуката да гоним...
Оставихме на майките си клети
модерните безжични телефони
и симките по старите тапети

и стрък надежда жилава, прорасла
през тръна, пуснал корен във сърцето,
че слънцето, което тук угасва,
там, в края чужд, изгрява за детето!

ЧЕСТИТА 80 ГОДИШНИНА, МАЙКО!!!
ОБИЧАМ ТЕ!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,приятели!
  • Петя, радвам се да те прочета отново! Винаги си искрена.
  • Съкровен стих...Щастлива майка - с такава дъщеря.
    Да ти е жива и здрава, Пети!
  • Сърдечно,топло и красиво посвещение,което единствено майката заслужава.Тя е тази дето все редом до децата си застава,независимо къде , кога и как са сгрешили, или пък са постигнали успех.Поздрав!
  • !!!*

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....