24 jun 2008, 9:51

Спомен

  Poesía
698 0 4

Стъмни се...

а слънцето изгаряше

лицето ми.

Устните пареха

от неизказани реплики,

подготвяни старателно.

На забавен каданс

се движеха хората,

някои спираха,

други ме гледаха...

състрадателно.

Бездомните кучета

и те спряха да вият,

не ме разкъсаха,

свиха опашчици

и избягаха...

някъде...

От другаде

свеж полъх дойде

и ми върна дори въздуха,

който ти ми отне...

не! Не разбираш ли?

Не се връзваше

смутената ми усмивка

с твоите крясъци,

като плясък на криле,

на врани, потъващи

в плаващи пясъци...

Е!


поне нея не взе!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...