Нел (Наталия Иванова)
95 135
24 jun 2008, 9:51

Спомен 

  Poesía
547 0 4

Стъмни се...

а слънцето изгаряше

лицето ми.

Устните пареха

от неизказани реплики,

подготвяни старателно.

На забавен каданс

се движеха хората,

някои спираха,

други ме гледаха...

състрадателно.

Бездомните кучета

и те спряха да вият,

не ме разкъсаха,

свиха опашчици

и избягаха...

някъде...

От другаде

свеж полъх дойде

и ми върна дори въздуха,

който ти ми отне...

не! Не разбираш ли?

Не се връзваше

смутената ми усмивка

с твоите крясъци,

като плясък на криле,

на врани, потъващи

в плаващи пясъци...

Е!


поне нея не взе!...

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??