Нел (Наталия Иванова) Нел (Наталия Иванова)
95
Jun 24, 2008, 9:51 AM

Спомен

  Poetry
694 0 4

Стъмни се...

а слънцето изгаряше

лицето ми.

Устните пареха

от неизказани реплики,

подготвяни старателно.

На забавен каданс

се движеха хората,

някои спираха,

други ме гледаха...

състрадателно.

Бездомните кучета

и те спряха да вият,

не ме разкъсаха,

свиха опашчици

и избягаха...

някъде...

От другаде

свеж полъх дойде

и ми върна дори въздуха,

който ти ми отне...

не! Не разбираш ли?

Не се връзваше

смутената ми усмивка

с твоите крясъци,

като плясък на криле,

на врани, потъващи

в плаващи пясъци...

Е!


поне нея не взе!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0