Спомен
Уморена от хорската глъчка,
край морето почивам сама,
малко детенце възседнало пръчка,
ме връща към детството, у дома.
Там, когато на лято отивах,
на село и в двора играх
когато, тъй лесно заспивах
и книжките детски жадно четях.
Грижите, бяха ми чужди,
денят ми изпълнен с игри,
за всички бях радост във къщи,
а за дядо, добри старини.
Днес имам каквото поискам
и къщата, пълна с деца,
но честно, малко завиждам
на детенцето с пръчка в ръка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анна Станоева Todos los derechos reservados
Поздрав за прекрасния стих!
