Човек (Анна Станоева)
190 4916
31.08.2007 г., 17:55 ч.

Спомен 

  Поезия
388 0 8

                                       Уморена от хорската глъчка,
                                       край морето почивам сама,
                                       малко детенце възседнало пръчка,
                                       ме връща към детството, у дома.

                                       Там, когато на лято отивах,
                                        на село  и  в  двора играх
                                        когато, тъй лесно заспивах
                                        и книжките детски жадно четях.

                                        Грижите, бяха ми чужди,
                                        денят ми изпълнен с игри,
                                        за всички бях радост във къщи,
                                        а за дядо, добри старини.

                                         Днес имам каквото поискам
                                         и къщата, пълна с деца,
                                         но честно, малко завиждам
                                         на детенцето с пръчка в ръка.

© Анна Станоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??