Човек (Анна Станоева)
190 4916
Aug 31, 2007, 5:55 PM

Спомен 

  Poetry
387 0 8

                                       Уморена от хорската глъчка,
                                       край морето почивам сама,
                                       малко детенце възседнало пръчка,
                                       ме връща към детството, у дома.

                                       Там, когато на лято отивах,
                                        на село  и  в  двора играх
                                        когато, тъй лесно заспивах
                                        и книжките детски жадно четях.

                                        Грижите, бяха ми чужди,
                                        денят ми изпълнен с игри,
                                        за всички бях радост във къщи,
                                        а за дядо, добри старини.

                                         Днес имам каквото поискам
                                         и къщата, пълна с деца,
                                         но честно, малко завиждам
                                         на детенцето с пръчка в ръка.

© Анна Станоева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??