Aug 31, 2007, 5:55 PM

Спомен

  Poetry
601 0 8

                                       Уморена от хорската глъчка,
                                       край морето почивам сама,
                                       малко детенце възседнало пръчка,
                                       ме връща към детството, у дома.

                                       Там, когато на лято отивах,
                                        на село  и  в  двора играх
                                        когато, тъй лесно заспивах
                                        и книжките детски жадно четях.

                                        Грижите, бяха ми чужди,
                                        денят ми изпълнен с игри,
                                        за всички бях радост във къщи,
                                        а за дядо, добри старини.

                                         Днес имам каквото поискам
                                         и къщата, пълна с деца,
                                         но честно, малко завиждам
                                         на детенцето с пръчка в ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...