17 oct 2008, 17:39

Спомен

1K 0 11
 

Не изтривай красивия спомен,

който вечно ще идва в съня,

той от нежни мечти е отронен

и изпратен с лъча на деня.

 

Ще огрява пътеката тясна,

като нощна красива звезда

и ще среща зората прекрасна

с необятна гореща душа.

 

Ще люлее вълшебната люлка

със ръждясало старо въже

и ще носи звука на цигулка,

съживена от златни ръце.

 

Този спомен-наслада не може

да склони уморена глава,

ще е с нас и на смъртното ложе,

за да стене: "Прости ми, душа!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...