Спомен
Не изтривай красивия спомен,
който вечно ще идва в съня,
той от нежни мечти е отронен
и изпратен с лъча на деня.
Ще огрява пътеката тясна,
като нощна красива звезда
и ще среща зората прекрасна
с необятна гореща душа.
Ще люлее вълшебната люлка
със ръждясало старо въже
и ще носи звука на цигулка,
съживена от златни ръце.
Този спомен-наслада не може
да склони уморена глава,
ще е с нас и на смъртното ложе,
за да стене: "Прости ми, душа!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
