natiii (Наташа Басарова)
283 3221
17.10.2008 г., 17:39 ч.

Спомен 

  Поезия » Философска
790 0 11
 

Не изтривай красивия спомен,

който вечно ще идва в съня,

той от нежни мечти е отронен

и изпратен с лъча на деня.

 

Ще огрява пътеката тясна,

като нощна красива звезда

и ще среща зората прекрасна

с необятна гореща душа.

 

Ще люлее вълшебната люлка

със ръждясало старо въже

и ще носи звука на цигулка,

съживена от златни ръце.

 

Този спомен-наслада не може

да склони уморена глава,

ще е с нас и на смъртното ложе,

за да стене: "Прости ми, душа!"

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??