Не изтривай красивия спомен,
който вечно ще идва в съня,
той от нежни мечти е отронен
и изпратен с лъча на деня.
Ще огрява пътеката тясна,
като нощна красива звезда
и ще среща зората прекрасна
с необятна гореща душа.
Ще люлее вълшебната люлка
със ръждясало старо въже
и ще носи звука на цигулка,
съживена от златни ръце.
Този спомен-наслада не може
да склони уморена глава,
ще е с нас и на смъртното ложе,
за да стене: "Прости ми, душа!"
© Наташа Басарова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
