natiii (Наташа Басарова)
326 3227
Oct 17, 2008, 5:39 PM

Спомен 

  Poetry » Phylosophy
844 0 11
 

Не изтривай красивия спомен,

който вечно ще идва в съня,

той от нежни мечти е отронен

и изпратен с лъча на деня.

 

Ще огрява пътеката тясна,

като нощна красива звезда

и ще среща зората прекрасна

с необятна гореща душа.

 

Ще люлее вълшебната люлка

със ръждясало старо въже

и ще носи звука на цигулка,

съживена от златни ръце.

 

Този спомен-наслада не може

да склони уморена глава,

ще е с нас и на смъртното ложе,

за да стене: "Прости ми, душа!"

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??