Не изтривай красивия спомен,
който вечно ще идва в съня,
той от нежни мечти е отронен
и изпратен с лъча на деня.
Ще огрява пътеката тясна,
като нощна красива звезда
и ще среща зората прекрасна
с необятна гореща душа.
Ще люлее вълшебната люлка
със ръждясало старо въже
и ще носи звука на цигулка,
съживена от златни ръце.
Този спомен-наслада не може
да склони уморена глава,
ще е с нас и на смъртното ложе,
за да стене: "Прости ми, душа!"
© Наташа Басарова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
