Не изтривай красивия спомен,
който вечно ще идва в съня,
той от нежни мечти е отронен
и изпратен с лъча на деня.
Ще огрява пътеката тясна,
като нощна красива звезда
и ще среща зората прекрасна
с необятна гореща душа.
Ще люлее вълшебната люлка
със ръждясало старо въже
и ще носи звука на цигулка,
съживена от златни ръце.
Този спомен-наслада не може
да склони уморена глава,
ще е с нас и на смъртното ложе,
за да стене: "Прости ми, душа!"
© Наташа Басарова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
