Спомен

Аз никога не ще забравя зеленината на моята тераса!

Мирисът на дъхави липи,

свиренето нощем на щурци.

И кайсия, цяла нацъфтяла,

в белоснежни цветчета побеляла.

Уличката, тиха и спокойна,

прелитащата малка птичка пойна.

Раззеленената лоза,

хвърляща над дворчето дебела сянка сега.

И лаят на кучето бездомно,

тичащо по улицата вероломно.

Синьото небе над моите нозе

и твърдата земя под тънката снага.

Ах, как ми се иска да имам крила,

да полетя и да се рея над света!

А падне ли нощта, ще се приземя,

пътя ми ще огрява моята ярка звезда!