May 15, 2010, 8:13 PM

Спомен

857 0 0

Аз никога не ще забравя зеленината на моята тераса!

Мирисът на дъхави липи,

свиренето нощем на щурци.

И кайсия, цяла нацъфтяла,

в белоснежни цветчета побеляла.

Уличката, тиха и спокойна,

прелитащата малка птичка пойна.

Раззеленената лоза,

хвърляща над дворчето дебела сянка сега.

И лаят на кучето бездомно,

тичащо по улицата вероломно.

Синьото небе над моите нозе

и твърдата земя под тънката снага.

Ах, как ми се иска да имам крила,

да полетя и да се рея над света!

А падне ли нощта, ще се приземя,

пътя ми ще огрява моята ярка звезда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Боянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...