16 ago 2008, 13:41

Спомен

984 0 2
Спомен остана ти за мен...
Спомен ще бъдеш и в утрешния ден.
Сълзи безброй прокапаха за теб.
Болка скрита беше ти,
болка, превръщаща душата ми в лед.
Опитах да те заменя
с много други...
В лъжи живеех всеки ден.
Но така и не успях
да те забравя...
Изгарящ спомен остана ти във мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изгарящ спомен... Ех...
    Любов, какво да се прави!
    Хубав стих, много хубав
  • Много добре пишеш! добре дошла, проължавай да пишеш все така красиво! Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....