16.08.2008 г., 13:41

Спомен

981 0 2
Спомен остана ти за мен...
Спомен ще бъдеш и в утрешния ден.
Сълзи безброй прокапаха за теб.
Болка скрита беше ти,
болка, превръщаща душата ми в лед.
Опитах да те заменя
с много други...
В лъжи живеех всеки ден.
Но така и не успях
да те забравя...
Изгарящ спомен остана ти във мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изгарящ спомен... Ех...
    Любов, какво да се прави!
    Хубав стих, много хубав
  • Много добре пишеш! добре дошла, проължавай да пишеш все така красиво! Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...