16.08.2008 г., 13:41

Спомен

985 0 2
Спомен остана ти за мен...
Спомен ще бъдеш и в утрешния ден.
Сълзи безброй прокапаха за теб.
Болка скрита беше ти,
болка, превръщаща душата ми в лед.
Опитах да те заменя
с много други...
В лъжи живеех всеки ден.
Но така и не успях
да те забравя...
Изгарящ спомен остана ти във мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изгарящ спомен... Ех...
    Любов, какво да се прави!
    Хубав стих, много хубав
  • Много добре пишеш! добре дошла, проължавай да пишеш все така красиво! Поздравления!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...