16 авг. 2008 г., 13:41

Спомен

986 0 2
Спомен остана ти за мен...
Спомен ще бъдеш и в утрешния ден.
Сълзи безброй прокапаха за теб.
Болка скрита беше ти,
болка, превръщаща душата ми в лед.
Опитах да те заменя
с много други...
В лъжи живеех всеки ден.
Но така и не успях
да те забравя...
Изгарящ спомен остана ти във мен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изгарящ спомен... Ех...
    Любов, какво да се прави!
    Хубав стих, много хубав
  • Много добре пишеш! добре дошла, проължавай да пишеш все така красиво! Поздравления!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...