Спомен 2
416
0
0
Докато бе до мен -
пролетни цветя ухаеха.
Но, уви, отмина тоя ден,
когато тез очи ме омаяха.
Слънце ярко гали ме тогаз,
сълза потича по лицето мое,
че повече не ще те видя аз,
макар сърце ми да е твое.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Todos los derechos reservados
