hcs (Георги)
2074 241
10.11.2015 г., 21:03 ч.

Спомен 2 

  Поезия » Любовна
355 0 0
Докато бе до мен -
пролетни цветя ухаеха.
Но, уви, отмина тоя ден,
когато тез очи ме омаяха.
Слънце ярко гали ме тогаз,
сълза потича по лицето мое,
че повече не ще те видя аз,
макар сърце ми да е твое.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Предложения
  • biser (Бисер Бойчев) Да целунеш песен
    Да целунеш песен
  • Tzvetna (Цвета Иванова) Майка
    — Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод....
  • щураче (любимка) Есенно сладко
    Как ухае на дюли живота и все още е синьо-зелен, вкус на лято и есенна болка, сладка круша сред двор...
  • slavi2002 (Слави Тодоров) Дъждовни пеперуди
    До себе си писма ли писах? Дъждът ли скришом ги прочете? Аз бях облякъл бяла риза. Изпра я облакът б...

Още произведения »