Спомен 2
412
0
0
Докато бе до мен -
пролетни цветя ухаеха.
Но, уви, отмина тоя ден,
когато тез очи ме омаяха.
Слънце ярко гали ме тогаз,
сълза потича по лицето мое,
че повече не ще те видя аз,
макар сърце ми да е твое.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
