5 mar 2008, 21:12

Спомен

1.2K 0 5

Ден след ден всичко отминава,

лети по-бързо от стрела,

но споменът  завинаги остава

като печат в нашите сърца.

Училището, младостта крилата,

любов и болка, и беда -

те никога не се забравят ,

оставят в нас една следа.

Ден след ден с нещо се променям,

но ти в живота всичко си за мен,

в моите нощни сънища тревожни.

Ти си в моят светъл ден!

Далече един от други

вървим сега в света тъй нов,

но споменът остава вечно

и прави по-прекрасен тоз живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...