5 mar 2008, 21:12

Спомен

1.2K 0 5

Ден след ден всичко отминава,

лети по-бързо от стрела,

но споменът  завинаги остава

като печат в нашите сърца.

Училището, младостта крилата,

любов и болка, и беда -

те никога не се забравят ,

оставят в нас една следа.

Ден след ден с нещо се променям,

но ти в живота всичко си за мен,

в моите нощни сънища тревожни.

Ти си в моят светъл ден!

Далече един от други

вървим сега в света тъй нов,

но споменът остава вечно

и прави по-прекрасен тоз живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...