5 мар. 2008 г., 21:12

Спомен

1.2K 0 5

Ден след ден всичко отминава,

лети по-бързо от стрела,

но споменът  завинаги остава

като печат в нашите сърца.

Училището, младостта крилата,

любов и болка, и беда -

те никога не се забравят ,

оставят в нас една следа.

Ден след ден с нещо се променям,

но ти в живота всичко си за мен,

в моите нощни сънища тревожни.

Ти си в моят светъл ден!

Далече един от други

вървим сега в света тъй нов,

но споменът остава вечно

и прави по-прекрасен тоз живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...