Ден след ден всичко отминава,
лети по-бързо от стрела,
но споменът завинаги остава
като печат в нашите сърца.
Училището, младостта крилата,
любов и болка, и беда -
те никога не се забравят ,
оставят в нас една следа.
Ден след ден с нещо се променям,
но ти в живота всичко си за мен,
в моите нощни сънища тревожни.
Ти си в моят светъл ден!
Далече един от други
вървим сега в света тъй нов,
но споменът остава вечно
и прави по-прекрасен тоз живот.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
Така е!При спомените можем да се връщаме винаги и сами да правим живота си да изглежда по-лек!Много приятно стихче!Поздравчета!
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
