Ден след ден всичко отминава,
лети по-бързо от стрела,
но споменът завинаги остава
като печат в нашите сърца.
Училището, младостта крилата,
любов и болка, и беда -
те никога не се забравят ,
оставят в нас една следа.
Ден след ден с нещо се променям,
но ти в живота всичко си за мен,
в моите нощни сънища тревожни.
Ти си в моят светъл ден!
Далече един от други
вървим сега в света тъй нов,
но споменът остава вечно
и прави по-прекрасен тоз живот.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
Така е!При спомените можем да се връщаме винаги и сами да правим живота си да изглежда по-лек!Много приятно стихче!Поздравчета!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
