5.03.2008 г., 21:12

Спомен

1.2K 0 5

Ден след ден всичко отминава,

лети по-бързо от стрела,

но споменът  завинаги остава

като печат в нашите сърца.

Училището, младостта крилата,

любов и болка, и беда -

те никога не се забравят ,

оставят в нас една следа.

Ден след ден с нещо се променям,

но ти в живота всичко си за мен,

в моите нощни сънища тревожни.

Ти си в моят светъл ден!

Далече един от други

вървим сега в света тъй нов,

но споменът остава вечно

и прави по-прекрасен тоз живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...