5.03.2008 г., 21:12

Спомен

1.2K 0 5

Ден след ден всичко отминава,

лети по-бързо от стрела,

но споменът  завинаги остава

като печат в нашите сърца.

Училището, младостта крилата,

любов и болка, и беда -

те никога не се забравят ,

оставят в нас една следа.

Ден след ден с нещо се променям,

но ти в живота всичко си за мен,

в моите нощни сънища тревожни.

Ти си в моят светъл ден!

Далече един от други

вървим сега в света тъй нов,

но споменът остава вечно

и прави по-прекрасен тоз живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...