Спри! А после пак върни се.
Огледай се във пустотата.
От тебе моята мечта роди се
и после пак ме хвърли към тъгата.
В отенъка на мрачно сивия таван,
във ъгъла на всяка стая,
стоиш и дебнеш, ти, неискан блян
и чакаш... Началото на края.
Пореден сън за тишина...
Робски сън, робуващ на условия.
И спомени, обвити във мъгла,
се раждат и умират голи.
Отиваш си и моята въздишка
вече е спокойно свята.
Пак се връщаш жаден... изтерзан.
Ето го съня. Спуска се отново и мъглата.
Щом отидеш си, щом остана сам.
Завинаги тавана ще забравя.
Ще захвърля завивката на зимния месец
към мене прикована.
Защото ти си само спомен
и не искам нищо от тебе да оставя.
© Божидар Todos los derechos reservados