19.01.2013 г., 9:20

Спомен

735 0 0

Спри! А после пак върни се.

Огледай се във пустотата.

От тебе моята мечта роди се
и после пак ме хвърли към тъгата.

 

В отенъка на мрачно сивия таван,

във ъгъла на всяка стая,

стоиш и дебнеш, ти, неискан блян

и чакаш... Началото на края.

 

Пореден сън за тишина...

Робски сън, робуващ на условия. 

И спомени, обвити във мъгла,

се раждат и умират голи.

 

Отиваш си и моята въздишка 

вече е спокойно свята.

Пак се връщаш жаден... изтерзан.

Ето го съня. Спуска се отново и мъглата.

 

Щом отидеш си, щом остана сам.

Завинаги тавана ще забравя.

Ще захвърля завивката на зимния месец

към мене прикована.

Защото ти си само спомен 

и не искам нищо от тебе да оставя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...